НАТЪРЧА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; натърча̀ се, -ѝш се, мин. св. -а̀х се, св., непрех. Разг. Търча, тичам много, до насита; натичвам се. Изведох децата на поляната да се натърчат и наскачат.


Източник: Речник на българския език (онлайн)